„ЗВЕЗДЫ”
Игорь Северянин (Игорь Васильевич Лотарев, 1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЕЗДИ
Безсънна нощ е, с шампанско чаши
нощта налива – и с тост накрая –
за дан щастлива, за радост наша.
Звезди сияят.
Искри виното, виното съска.
Пламтят в окото копнежи жарки.
„Мечтите наши – ти каза дръзко –
звезди са ярки!”
Щастливи сълзи, от блян пропити...
Минути радост! За теб, за нас ли?
Запя зората. Блестят мечтите.
Звездите... гаснат.
Ударения
ЗВЕЗДИ
БезсЪнна нОшт е, с шампАнско чАши
ношттА налИва – и с тОст накрАя –
за дАн штастлИва, за рАдост нАша.
ЗвездИ сиЯят.
ИскрИ винОто, винОто сЪска.
ПламтЯт в окОто копнЕжи жАрки.
„МечтИте нАши – ти кАза дрЪзко –
звездИ са Ярки!”
ШтастлИви сЪлзи, от блЯн пропИти...
МинУти рАдост! За тЕб, за нАс ли?
ЗапЯ зорАта. БлестЯт мечтИте.
ЗвездИте... гАснат.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
ЗВЕЗДЫ
Бессонной ночью с шампанским чаши
Мы поднимали и пели тосты
За жизни счастье,за счастье наше.
Сияли звезды.
Вино шипело, вино играло.
Пылали взоры и были жарки.
„Идеи наши, – ты вдруг сказала, –
Как звезды – ярки!”
Полились слезы, восторга слезы...
Минуты счастья! Я вижу вас ли?
Запело утро. Сверкнули грезы.
А звезды... гасли.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.